Присъда на Окръжен съд – Стара Загора влезе в законна сила, след като бе потвърдена от две въззивни инстанции – Пловдивски апелативен съд и Върховен касационен съд.

Пловдивският апелативен съд потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд, като последна инстанция, също остави в сила решението, с което подсъдимият В. В., на 31 години, е осъден да търпи наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за максималния изпитателен срок от пет години.

В началото на м.февруари 2023 г. Окръжен съд – Стара Загора постанови присъда, с която наложи условното наказание и призна подсъдимия за виновен в това, че на 24.08.2019 г. в гр.Стара Загора е причинил по непредпазливост смъртта на 24-годишен мъж, вследствие на умишлено нанесена на 03.08.2019 г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето. Съдът го признава за невинен и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за това, че е причинил на младия мъж, тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. С първоинстанционната присъда подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди – сума в размер на по 150 000 лева и на двамата родители на пострадалия, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В Апелативен съд - Пловдив делото е образувано във връзка с подадена въззивна жалба от частните обвинители и граждански ищци –родители на загиналия, както и жалба на повереника им. В мотивите си апелативните магистрати сочат, че въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, допълнителното съдебно следствие пред въззивния съд, както и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, възприемат фактическата обстановка, приета и от първия съд. Споделят доводите, че е установено извършеното деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяването му, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено. Апелативните съдии споделят приетата от първата инстанция следна фактическа обстановка: „Подсъдимият нанесъл само един удар в лицето на пострадалия. След като последният паднал назад и си ударил главата в асфалта, подсъдимият се уплашил и избягал, без да се опитва да му нанесе други удари или по някакъв начин да продължи физическия сблъсък и да се възползва от временното си надмощие над пострадалия. Т.е. – подсъдимият не е искал сериозно да увреди пострадалия, а само да прекрати агресивното му поведение, което вече се насочвало към него. Подсъдимият не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, не предвиждал неговите общественоопасни последици и нито е искал, нито е допускал настъпването на тези последици че от един удар с юмрук пострадалият ще падне назад и ще удари главата си в асфалтовото платно“.

В окончателното си решение, магистратите от Върховния касационен съд  намират, че в настоящия казус правилно контролираните съдилища са приели, че умишлено причиненото телесно увреждане, за което подсъдимият следва да отговаря и в рамките на което следва да се определи квалификацията на процесното деяние, е лека телесна повреда и по делото не са установени съставомерни факти, които да сочат на умишлено причинена тежка телесна повреда /изразяваща се в общо разстройство на здравето опасно за живота/ или средна телесна повреда /изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота/ от страна на подсъдимия.