Върховният касационен съд окончателно отсъди турският гражданин М. К. да търпи наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за максималния предвиден от закона изпитателен срок от пет години. Остави в сила и лишаването му от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

До разглеждане на делото пред последната касационна инстанция се стигна, след като Пловдивският апелативен съд измени присъдата на Окръжен съд – Стара Загора и призна подсъдимия за невинен и го оправда за едно от вменените му нарушения (по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП). Апелативните магистрати изцяло потвърдиха първоинстанционния съдебен акт в останалата му част, а именно по отношение на размера и вида на наложеното наказание.

 При съдебния контрол на присъдата са обсъдени и прецизирани мотивите на Окръжен съд – Стара Загора, довели до определяне на наказанието. Апелативните магистрати са подложили на самостоятелна преценка всички отчетени и неотчетени обективни и субективни фактори. Те са приели, че смекчаващите обстоятелства отчетливо надделяват над отегчаващите. Тези факти и обстоятелства са потвърдени и в решението на ВКС. В него също е посочено, че е недопустимо съдът при постановяване на съдебните си актове да се ръководи от обществените нагласи, тъй като за него определящи са доказателствата по делото и приложимият закон.

Решението на Върховния касационен съд е окончателно.

Припомняме, че в Окръжен съд – Стара Загора съдебното производство срещу турския гражданин премина по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът приложи процедурата, след като подсъдимият призна изцяло изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства.

Състав от съдия и двама съдебни заседатели призна подсъдимия, който е неосъждан, за виновен в това, че 29.06.2018 г. по второкласен път II-55, км 46, на входа на с.Пчелиново, област Стара Загора, при управление на товарна композиция с влекач и прикачено към него ремарке, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.2 от ЗДвП – (когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак), като управлявал товарната композиция със скорост 65 км/ч, която скорост превишавала максимално допустимата и разрешена стойност на скоростта от 40 км/ч, сигнализирана с пътен знак „В 26“ и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП (водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението),  като не е предприел аварийно спиране при възникване на опасност - навлизане на лекия автомобил, управляван от П. Д., в лентата му за движение, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Н. Н. и П. Д.

В хода на разследването е изготвена тройна авто-техническа експертиза, която установява, че техническата причина за настъпване на катастрофата е навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение, в която се е движел товарният автомобил. Според заключението на експертите, водачът на лекия автомобил П. Д. е управлявал същия при навлизането в завоя със скорост от близо 77 км/ч – почти два пъти надхвърляща разрешената такава от 40 км/ч за този пътен участък. Това обстоятелство на фона на конкретните атмосферни условия – валеж от дъжд – е довело до напускането на автомобила на собствената му пътна лента и до навлизането с тази скорост в лентата за насрещно движение. Съответно, скоростта на автовоза е била 65 км/ч, което също е над въведеното ограничение от 40 км/ч. При навлизането на автомобила в насрещната лента подсъдимият М. К. е предприел намаляване на скоростта вместо аварийно спиране, поради което е последвал удар между двете МПС-та.

Първоинстанционният съдебен състав, след като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, определи първоначално наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което, съобразно законовите разпоредби, намали с една трета и наложи окончателно наказание три години лишаване от свобода. Наказанието беше определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като особена тежест беше придадена на значителното съпричиняване на тежкия съставомерен резултат от водача на лекия автомобил. Съдебният състав счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М. К. не се налага наказанието да бъде ефективно изтърпяно, като взе предвид всички данни за личността му, поведението му непосредствено след настъпилото ПТП и липсата на недобросъвестно процесуално поведение. Съдът категорично не прие, че настоящият казус следва да се приравни на зачестилите напоследък в страната случаи на драстични нарушения на правилата за движение по пътищата, каквито доводи се направиха от частните обвинители.