В Окръжен съд – Стара Загора е образувано въззивно частно наказателно дело по подадена частна жалба против определение на Районен съд – Стара Загора, с което е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо лицето Г. Г.

Окръжните магистрати изцяло са споделили изводите на първоинстанционния съд за това, че анализът на доказателствената съвкупност, събрана до момента, позволява да  се направи извода, че не друг, а обвиняемият е причинил на пострадалата множеството наранявания по главата, крайниците и тялото.  Според  съдебния състав съществува и реална опасност той да извърши друго престъпление, предвид проявите му като личност с висока степен на обществена опасност.

Въпреки изложеното, въззивният съд намира, че определението на Старозагорски районен съд, с което спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено. Мерките за процесуална принуда, в това число и всяка мярка за неотклонение, могат да бъдат взети спрямо обвиняемото лице само в рамките на наказателно производство за деяние, което се преследва по общия ред (наказателно преследване, което се води от държавното обвинение). В конкретния случай, от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА – ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА. 

Според разпоредбите на Наказателния кодекс, извършеното от жалбоподателя престъпно деяние (лека телесна повреда) се преследва по реда на частното обвинение (завеждане на наказателно дело от пострадалото лице). Това обстоятелство, според закона, не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и „Задържане под стража“, поради което обвиняемият е освободен.